ЗАЗВУЧА̀ВАМ, -аш; зазвучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да звуча. Понякога всички тия звънци тъй високо и объркано зазвучаваха, че можеше да се помисли, че стадото наваля надолу – ей сега ще се изсипе връз самите воденици. Й. Йовков, СЛ, 95. Ходейки нагоре-надолу по хижата, тя се мъчеше да си припомни някаква песен или пък сама я измисляше и грубият ѝ плътен глас ту заглъхваше, ту зазвучаваше издебело. Д. Талев, С II, 195. Думите на баба Тонка зазвучаха като клетвена закана. Г. Караиванов, ЮМ, 52. Ние се опитахме да разсеем неприятното впечатление от разказа с няколко смешки, но те зазвучаха някак кухо и фалшиво. СбСт, 248. – Аз и друг път съм ти казвал – повтори Замфир Петров, като този път нотките на недоволство и раздразнение зазвучаха още по-ясно, – че така ти вместо да изпишеш вежди, можеше да извадиш очи. Д. Ангелов, ЖС, 98.