ЗАЗВЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; зазвъ̀нкам, -аш, св., непрех. Започвам да звънкам1; зазвънтявам. Извлече [Ружка] и топчестите звънчета, които силно зазвънкаха. Ем. Коралов, ДП, 159-160. – Половината село е вънка! – прошепна ми моят Янко, когато стените пак запукаха и прозорците зазвънкаха! Ст. Даскалов, ЕС, 61. След малко чукчето зазвънка по стоманеното ѝ [на косата] острие. М. Яворски, ХСП, 123.