ЗАЗВЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зазвънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зазвънтя̀л, -а, -о, мн. зазвънтèли, св., непрех. Започвам да звънтя; раззвънтявам се. Зазвънтя камбаната на малката самотна черквичка и тъжните ѝ звуци се разнесоха над ливадите и баирите. Сл. Трънски, Н, 198. Зазвънтяха синджири, ръждясалата порта изскрибуца и се отвори. Ст. Дичев, ЗС II, 730. И в слога под ударни ръце дружно зазвънтяват сърпове и паламарки. П. Тодоров, И I, 97. В душата на младия мъж зазвънтяха тревожни струни. В. Ченков, ЗХ, 167-168. Сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна – / кратка схватка и наново ескадроните летят... Хр. Смирненски, Съч. I, 79.