ЗАЗДРАВЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от заздравявам1 и от заздравявам се; заякчаване, стабилизиране, укрепване. – Предстои ни много важна работа по заздравяването на организацията. К. Калчев, ЖП, 127. Заздравяване на организма.

ЗАЗДРАВЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от заздравявам2; зарастване, оздравяване. Създаден бе материал, поемащ гравирането на микроскопични прорези с дълбочина едва 11 нанометра, който се използва за бързо заздравяване на увредените сухожилия. Пари, 2002, бр. 102 [еа]. Заздравяването на раната продължава вече два месеца.

ЗАЗДРАВЯ̀ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от заздравявам3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)