ЗАЗЕЛЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; зазеленèя, -èеш, мин. св. зазеленя̀х, прич. мин. св. деят. зазеленя̀л, -а, -о, мн. зазеленèли и зазеленя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да зеленея; зазеленявам се. Селянинът дося нивата след няколко дни, а подир седмица-две семената поникнаха. Посевът зазеленя. П. Бобев, ГЕ, 72. Първата ѝ грижа беше градинката, която тя прекопа отново, посипа я с отлежал тор и скоро там зазеленяха цветя. Г. Райчев, Избр. съч. I, 118-119. В града нямаше трева, та да зазеленее, а кипарисите и чемширът си бяха зелени кръгла година. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 298. // За растение – започвам да се развивам, да се раззеленявам, да се разлиствам; зазеленявам се. Бухнаха в бели рехави облачета цъфналите сливи, зазеленя и дъбът. П. Бобев, ГЕ, 29. Пролетта, която се бе оттеглила за малко на юг, пак се върна. От топлия ѝ дъх пъпките се разпукаха. Зазеленяха джанките, дивите круши и шипките. П. Бобев, ЗП, 58.

ЗАЗЕЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; зазеленèя се и зазеленя̀ се св., непрех. Започвам да се зеленея; зазеленявам1. Зазеленяха се ливадите и поляните, край бреговете на реката се жлътнаха глухарчетата. Кр. Григоров, ТГ, 55. Харитина грабна метлата да измете всичкия сняг. По-скоро да цъфне бял цвят по сливите, да се зазеленят листата, да дойдат ластовичките. А. Каменова, ХГ, 202. Когато, уморен от живота, легна да си почина в гроба, когато над мене се зазеленее тревица и цъфне саморасла шипка, аз вярвам, ще чуя тебе, моя сладка, забравена песен. Елин Пелин, Съч. V, 64. // За растение – започвам да се развивам, да се раззеленявам, да се разлиствам; зазеленявам1. Брястът завиря, зазелени се. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 111.

ЗАЗЕЛЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; зазеленèя, -èеш, мин. св. зазеленя̀х, прич. мин. св. деят. зазеленя̀л, -а, -о, мн. зазеленèли, св., непрех. Диал. Ставам зелен; позеленявам. Мезарица скоро зазеленя от щиковете на стотици и хиляди фиданки, неуязвими от бурите и страшните персенкски преспи. Н. Хайтов, ПП, 36. Те видяха конските и говеждите чарди, пръснати из зазеленелите от дъждовете пак паши. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)