ЗАЗЕМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заземя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Електр. Съединявам електрически машини, уреди и под. със земята чрез проводник или посредством специално устройство; занулявам. За да проверим дали имаме генерация, заземяваме за момент първа решетка – токът трябва рязко да нарасне. РТ, 1964, кн. 4 [еа]. Откачаме качулката на първата лампа при изключен приемник. На нейно място свързваме единия край на слушалките, а другия заземяваме. НТМ, 1957, кн. 12 [еа].
2. Прен. Правя някой да придобие по-земни представи за нещата, по-реално отношение към действителността; приземявам. Неочакваните събития, превъртането на гледните точки ще заземи общността, ще я върне към образа на реалността. Йовковите персонажи ще се разделят със своя съчинен мит, за да прогледнат за истинското лице на човешката съкровеност. М. Иванова-Гиргинова, ЛД [еа]. заземявам се, заземя се I. Страд. от заземявам. II. Възвр. от заземявам в 1 знач. Ходейки боси, ние „се заземяваме“ и се разреждаме от статичното електричество, което ни вреди. Мон., 2006, бр. 2574 [еа].