ЗАЗЍЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от зазиждам1 и от зазиждам се. Зазиждането на немците в бункерите и в сградите беше едновременно тяхно преимущество и недостатък. П. Славински, ПЩ, 448. Легендата за зазиждане човек в сграда, чрез което ѝ се гарантира трайност, е една от най-разпространените легенди на Балканския полуостров. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172. Зазиждане на прозорец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)