ЗАЗИМУ̀ВАМ1, -аш, несв. и св.; зазимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (диал.) -я̀х, св., непрех. Започвам зимата с някаква дейност или някъде; зазимявам1. – Още ли не си я засял? Да не мислиш там да зазимуваш? Г. Караславов, СИ, 99. Децата ни и тази година ще зазимуват на село.
ЗАЗИМУ̀ВАМ2, -аш, несв. (остар.); зазимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Зазимявам2. зазимувам се, зазимя се страд.