ЗАЗИМЯ̀ВА несв.; зазимѝ, мин. св. зазимѝ, св., безл. и в 3 л. ед. Рядко. Зазимява се. – Азиру, царю на царете, не сключиш ли мир с фараона, той няма да изпраща пшеница в градовете ти и щом зазими, гладът ще плъзне по Сирия като измършавял вълк. Б. Парашкевов, СЕ (превод), 2. ● Нар.-поет. Зима зазими. Зла е зима зазимила, / всичко с преспи е покрила – / и пътеки, и кошари, / затова съм без овчари. Й. Стубел, ЛК [еа].
ЗАЗИМЯ̀ВА СЕ несв.; зазимѝ се св. 1. Безл. Започва, настъпва зима. Зазимяваше се неусетно. Дните се скъсяваха. Цв. Минков, МЗ, 94. През лятото даде земята хляб и като се зазими, чичо Петкан реши да жени Бояна. Ил. Волен, ДД, 150.
2. Непрех. Само в 3 л. Придобива вид, както през зимата, става зимен. Вместо да се зазимява, времето става все по-хубаво и по-топло. Н. Тихолов, ДКД, 194. ● Нар.-поет. Зима се зазими. Като се зима зазими, / храни си Чевдар стадото, / храни го Чевдар, зими го, / зими го Чевдар, пази го / от овчарските празници / до свети Гьорги с ягнета. Нар. пес., Б. Ангелов и др., ОСХ [еа].