ЗАЗЍРАМ, -аш, несв.; зазрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. зазря̀л, -а, -о, мн. зазрèли, прич. мин. страд. зазря̀н, -а, -о, мн. зазрèни, св. 1. Прех. Диал. Съглеждам, съзирам, забелязвам някого, нещо (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. Прен. Остар. Книж. Обикн. с отриц. Вглеждам се (във 2 знач.) в някого, нещо. От най-напред аз гледах на тези му внушения [за съединение] просто като на стремление за популярност между населението в Източна Румелия, което не е някое престъпление, затова му и не зазирах. П. Р. Славейков, ПХС, 47.
ЗАЗЍРАМ СЕ несв.; зазрà се св., непрех. 1. Диал. Взирам се (в 1 знач.). Тате се зазира да търси камъните по междата. Ст. Даскалов, БП, 94. Неда изпърво зе да се вгледва и зазира в нейния шив. Т. Влайков, Съч. II, 236. Тия [книги] Гана, като ходи за лекарства до лечебницата в Бели бряг, ги домъкна и се зазира вечер в них. Ст. Даскалов, СЛ, 138.
2. Прен. Остар. Книж. Зазирам (във 2 знач.). Дорде гълчеше и крещеше дядо хаджия Велчо, не му се дип зазираха. Ех, първица ли е да крещи хаджи Донко някому. Т. Влайков, Съч. I, 156.