ЗАЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; зазнàя, -àеш и -àиш, мин. св. зазнàх и зазнàих, прич. мин. св. деят. зазнàл, зазнàял и зазнàил, св., прех. Остар. и диал. 1. Узнавам. Неописана силна бе и любовта на нашите двама братя, още повече, че те твърде слабо зазнаиха родителска любов. Ил. Блъсков, ДБ, 51. Вярвам, че ти, какво е нещо болест, не знаеш, дай Боже и да не зазнаеш. Превод, МС, 1883, кн. 4, 59.
2. Познавам някого, имам познанство с някого. Откак съм тя зазнаял, любезни соседе – рече му, – не съм тя видял никога наскърбен. С. Радулов, НД (превод), 5.
3. Запознавам се добре с някого; опознавам. – Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, навремето – разказваше една попрестаряла жена, която аз зазнаих изпосле, защото подоходваше у дома. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44-45.
4. Познавам, зная и помня нещо или някого в определен вид, в определено състояние; запомням. Къщата на г. Ариста не беше вече каквато я зазнахме най-напред. Посърналост, мълчаливост и меланхолия бяха изобразени извън нея. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 23. Трябва да знаеш, друже, че завистта винаги преследва благополучието. Да не ти е чудно прочее, ако видиш Велизария сега не каквото си го видял и зазнал едно време! Т. Шишков, В, 29. Ей та тебе, майко, стара майко, / зазная ли, мамо, запомни ли, / га ся жени Билинко Билинчин, / тогае съм ся страшно уплашил. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 73.