ЗАЗНОÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зазноя се като прил. Диал. Изпотен. Аскерлиите оставят пушките и отриват зазноените чела. Н. Хайтов, ПП, 128.


Източник: Речник на българския език (онлайн)