ЗАЗÒБВАМ1, -аш, несв.; зазòбя, -иш, мин. св. -их, и зазòбам, -аш, св., прех. Започвам да зобам, да зобя. Грабвам големия кичур и радостно зазобвам сладкото грозде. Т. Влайков, Пр I, 309. Плодовете наедряха бързо, а когато узряха съвсем, децата пак дойдоха, за да ги оберат. Най-първо ги накичиха по ушите си като червени обеци, после така нагиздени, ги зазобаха сладко-сладко. П. Бобев, ГЕ, 55. Зазобахме гроздето с най-голямо удоволствие. зазобвам се, зазобя се и зазобам се страд.
ЗАЗÒБВАМ2, -аш, несв. (рядко); зазобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Назобявам, назобвам, зазобявам. По стародревен обичай те [софиянци] отивали на поклонение в Рилския манастир. Мъжете постегвали колите, зазобвали конете. П. Мирчев, К, 48. зазобвам се, зазобя се страд.