ЗА̀ЗОРКИ само мн. Зазоряване, развиделяване; зазор. – Тъмно е, ама виж отсреща зазорки. Зазорки. Изгревът. Ален като прясна кръв. Д. Мантов, ХК, 158.


Източник: Речник на българския език (онлайн)