ЗАЗОРЯ̀ВА несв.; зазорѝ, мин. св. зазорѝ, св., безл. Зазорява се, разсъмва. Беше рано, едва зазоряваше, когато едноконното кабриолетче затрополя по шосето за Стрелча. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Трудно прекара нощта и отец Ефрем. Зазоряваше, когато най-после се отпусна под тежестта на съмнението, че може би Боян има право. М. Смилова, ДСВ, 152-153. Едва дочака да зазори, и се втурна направо към Лъката. Съмваше, но още бе тъмно. Ст. Даскалов, ЗС, 238. ● Непрех. Само в 3 л. ед. Нар.-поет. Зора зазорява. На, гледай, съмва, / ранна зазори зора / и събуждат се потоци / в разведрената гора. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 60. Зора от изток вече зазори. Ем. Попдимитров, СР, 56.
ЗАЗОРЯ̀ВА СЕ несв.; зазорѝ се св., безл. Настъпва ден; съмва се, разсъмва се, зазорява. Вече се зазоряваше и в този предутринен час вършачката по-радостно боботеше. Ст. Марков, ДБ, 323. Зазори се. Денят простре върху потъмнели чалове влажния си ямурлук. П. Тодоров, И I, 19. ● Непрех. Само 3 л. ед. Нар.-поет. Зора се зазорява. Зора се беше зазорила, когато се измъкна от манастирската крепост с една вехта торба през рамо и два хляба в торбата. А. Каралийчев, ПГ, 121.