ЗАЗОРЯ̀ВАНЕ мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от зазорява и от зазорява се; разсъмване. През прозореца бавно нахлува мътната светлина на зимното зазоряване. О. Бояджиев, П, 58. Закономерно явление на Земята е настъпването на деня да бъде предшествувано от зазоряване. К. Тулешков, НЗ, 4.
2. Обикн. с предл. на, преди, до. Времето малко преди да зазори, да разсъмне или непосредствено, когато зазорява, разсъмва; разсъмване, раззоряване, развиделяване. – Избирайте си места и лягайте, че ако няма роса, утре ще започнем преди зазоряване! Ст. Марков, ДБ, 266. На зазоряване се получи вест, че в долината пред проходите се строява в боен ред българската войска. А. Дончев, СВС, 783.