ЗАЗУ̀БРЯМ, -яш, несв.; зазу̀бря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Научавам нещо (текст, урок и под.) наизуст, механично, без да вниквам в съдържанието, в смисъла му; назубрям. – Вие трябва да се учите не формално, не да зазубрите урока и да можете като папагал да го разкажете на учителя си, а да учите по същество, да мислите по това, което учите. Цв. Ангелов, ЧД, 245. Той е зазубрил Пшибишевски като урок – каза Сотиров със смях. Ем. Станев, ИК I и II, 74. зазубрям се, зазубря се страд.
– От рус. зазубрить.