ЗАЗЪ̀БИЦА ж. Диал. Вид болест, обикн. по конете, при която зад зъбите се получава подутина, затрудняваща сдъвкването на храната. Още същия ден, след като излекувал коня си от настинка и зазъбица, той [Левски] се завръща в Троян. Ив. Унджиев, ВЛ, 248. От зазъбица трябва да ѝ се реже. И да се разтърка коренът. Дълго пъшкаха край кротката крава двамата старци, натискаха я, лекуваха я по всички правила на тяхното изкуство. П. Велков, СДН, 38-39.
◊ Бера зазъбица (зазъбици); улавя ме / улови ме (хваща ме / хване ме) зазъбица; хващат ме / хванат ме зазъбици; хващам / хвана зазъбица. Диал. Много силно ми се приисква да хапна нещо, дояжда ми се нещо, което е пред очите ми и ми дразни апетита. – Не можахте да потраете! Като вълци сте изгладнели! – Зазъбица ни улови, мамо – смееше се Драгой. Ив. Вазов, Съч. ХII, 54. Дядо Неумийко го хванала зазъбица, като видял такива лешници, не могъл да чака до сутринта да ги опита. Хр. Василева, ПСВ (превод) [еа]. Режа зазъбица някому. Диал. Остро и рязко критикувам някого, укорявам го, карам му се. А като разбраха какви сме, защо не излязоха? – Дето и толкова дойдоха, и то беше много. Ти, бако, си метнал пушчицата на рамо – и ха под дебелите буки! А на тях утре Кочо Стоянов зазъбица ще им реже. В. Андреев, ПР, 133.