ЗАЗЯ̀ПВАМ1, -аш, несв.; зазя̀пам, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Започвам да зяпам2. Смеховете се уталожиха, защото в това време черкова бе пуснала и всички присъствующи зазяпаха през прозорците. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 89. Миката застана загрижен до Димитър и го зазяпа в устата. Цв. Минков, МЗ, 19.
ЗАЗЯПВАМ2, -аш, несв.; зазя̀пам, -аш, св., прех. Разг. Гледам втренчено и обикн. продължително, зяпам2 някого или нещо. – Я се пръждосай оттука! Какво си зазяпал чуждите жени? К. Петканов, ЗлЗ, 131. зазяпвам се, зазяпам се страд.
ЗАЗЯ̀ПВАМ СЕ несв.; зазя̀пам се св., непрех. Разг. С предл. в или с нареч. за място. Втренчено и обикн. продължително се вглеждам в някого или в нещо; заглеждам се, заплесвам се. Ерофим много обичаше да се зазяпва в каквото се случи. Усмихнат, със светнали очи, той следеше лалугерите, които бързо-бързо бягаха. Й. Йовков, АМГ, 207. Напоследък добих навика да сядам привечер, на заник-слънце, под горната върба и да се зазяпвам в планината. Ем. Манов, ПС, 19. По едно време забелязах, че пътниците любопитно се зазяпаха в някого или нещо по перона. И. Петров, ОЗап., 86.