ЗАЗЯ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от зазяпвам2 и от зазяпвам се. Появи ли се зелената светлина на семафора, тълпата от пешеходци тичешком пресича улицата. Никакво бавене и никакво зазяпване. Г. Белев, КВА, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)