ЗА̀ИД, мн. няма, м. Диал. 1. Мястото, където слънцето, луната и някои звезди залязват; запад, заник, заход1.
2. Обикн. в съчет. с предл. по, към. Времето от денонощието, когато залязва слънцето; залез, заник, заход1. По заид слънце ни дойдоха госте, та стояха до късно. Н. Геров, РБЯ II, 74.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.