ЗАИЗБУ̀ТВАМ, -аш, св., прех. Започна да избутвам. Подписа ли, или не си? – Ама аз за добро бе! – Като те цапна с тоя кърпел, ще ти дам едно добро! Бягай да си оттеглиш подписа! – заизбутва го Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 465.


Източник: Речник на българския език (онлайн)