ЗАИЗДЍГАМ, -аш, св., прех. Започна да издигам. На стара излизана софра майката наслага топла питка, а по средата в пръстена паничка заиздига фанара топла чорба. Ст. Даскалов, СД, 215. Изпърво той наведе глава надолу, после бавно прекара погледа си по перваза на срещната стена и като стигна до ъгъла, заиздига очи по него. Ст. Чилингиров, ХНН, 170. заиздигам се страд.
ЗАИЗДЍГАМ СЕ св., непрех. Започна да се издигам. Високо над къщите, над тополите се заиздигаха хвърчила. Т. Харманджиев, КЕД, 89. Едва в девет и половина часа парижко време над водата бавно се заиздига огромното слънце. Г. Белев, КВА, 44. От комините се заиздига сладкоструйно тънък син димец и се понесе към небето като обредно кадение. Елин Пелин, Съч. II, 99. Отляво и дясно неусетно се заиздигаха високи върхове. Ал. Бабек, МЕ, 28. Свирнята от най-напред нежна, меланхолична, заиздига се високо-високо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181.