ЗАИЗЛЍЗАМ, -аш, св., непрех. 1. Започна да излизам. Той понамести пояса си, сложи ръце отзад и гордо заизлиза. Всички с плаха почуда го следяха. Д. Немиров, Б, 140. От котлето, увиснало на веригите, заизлиза синкава пара. Кр. Григоров, ОНУ, 177.
2. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да излизаме един след друг, едно след друго. Когато заизлиза народът на шумни потоци от широките църковни врати, по дворовете, там се бе насъбрал народ повече, отколкото в самите църкви. Д. Талев, ГЧ, 192. От дулото му [на автомата] заизлизаха бързи, светли пламъчета. П. Вежинов, ЗЧР, 228.