ЗАИЗМÈРВАМ, -аш, св., прех. Започна да измервам, да гледам някого изпитателно от горе до долу, обикн. с недоволство, ненавист и под. Докато Сашко зяпаше насреща и се чудеше на този шумен, многолюден събор, около него незабелязано се провряха няколко деца и го заизмерваха изпод вежди. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 237. И майорът заизмерва с поглед ту него, ту тримата побойници. Т. Харманджиев, КВ, 601. Поп Врачев го заоглежда от всички страни, заизмерва го с едно око, залюбува му се. Ст. Даскалов, ВМ, 67. заизмервам се страд.