ЗАИЗМЪ̀КВАМ, -аш, св., прех. Със следв. същ. в мн. Започна да измъквам един след друг, едно след друго. Танчо се покатери, разри снега и заизмъква грани с изсъхнала зелена шума. Кр. Григоров, ТГ, 44. Заизмъкваха тоя-оня от дома му и общината се напълни с раздолчани. Кр. Григоров, Р, 60-61. заизмъквам се страд. Целувки, прегръщания, хора чак до вечерта. Заизмъкваха се зеленикави шишета със стара гороцветска сливова, павурчета, бъклици взеха да редят множеството. Кр. Григоров, ТГ, 25.
ЗАИЗМЪ̀КВАМ СЕ св., непрех. 1. Започна да се измъквам. Тя се изкачи по стъпалата и преди да вдигне капака, ослуша се. Не се чуваше никакъв шум... Надигна капака и се заизмъква. Г. Караиванов, ЮМ, 94. Полека се заизмъква назад към стената, не видя де стъпва. Н. Нинов, ЕШО, 12.
2. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да се измъкваме един след друг. – Марш навън! Да ви не виждам! Момчетата бързо се заизмъкваха през отворената врата. К. Калчев, ЖП, 258. Заизмъкваха се тихо, прилепнали о дувара на яхъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 198.