ЗАИЗПУ̀СКАМ, -аш, св., прех. Започна да изпускам. Радоил пи здравица за нея, па извади и ѝ подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Камъните заизпускаха ярки разноцветни огньове на светлината. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 54. Над равнината увисна неподвижно една огромна факла; заизпуска ослепителен блясък. Г. Манов, КД, 10. Машината се затресе, заизпуска бели кълба пара. заизпускам се страд.