ЗАИЗРÈЖДАМ, -аш, св., прех. Със следв. същ. в мн. Започна да изреждам. – Трябва да се разбере точно през къде и кога ще откарат Апостола в Цариград. Облечената в черното жена се раздвижи. Гласът ѝ, тих и развълнуван, заизрежда всички възможни извори, от които можеше да се научи важното сведение. Ст. Дичев, ЗС II, 764-765. Савов млъкна, заизрежда с поглед лицата на учениците. Т. Харманджиев, КВ, 269. Марин заизрежда в паметта си всичките някогашни детски другари, сега мъже. Кр. Велков, СБ, 48. заизреждам се страд.
ЗАИЗРÈЖДАМ СЕ св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да се изреждаме. Още от тъмни зори на другия ден при Динов се заизреждаха и много още лица. Едни от тях той викаше във връзка с предприетата анкета, а други се явиха без покана. Ст. Марков, ДБ, 303.