ЗАИЗЧÈЗВАМ, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да изчезваме. Оглушителен грохот разцепи въздуха и някъде отгоре се заизсипваха отломъци – по-едри и по-дребни, които с тътен заизчезваха в пропастта. Н. Ватов, СКЕ [еа]. С напредването на вечерта приятелките ѝ заизчезваха една по една с разни момчета.