ЗАИНТЕРЕСУ̀ВАМ, -аш, св., прех. 1. Стана интересен някому; заинтригувам. Ала листчето известие тъй заинтересува затворниците, че те бързаха да го прочетат веднага, горящи от нетърпение. Зл. Чолакова, БК, 104. Този разговор, който се водеше пред дюкяна на чича, заинтересува татя и той излезе пред вратата. Ст. Чилингиров, ХНН, 216.
2. Възбудя, предизвикам интерес у някого; заинтригувам. Тамара се беше оживила, че най-после ме заинтересува с нещо и започнахме да разговаряме. П. Славински, МСК, 17. Като поздрави още веднъж, започна да разправя за срещата си с Джупуна. – Хората чакат утречка от мене отговор – приказваше той, като се мъчеше да заинтересува попа. Ем. Станев, ИК I и II, 187. Делчо свършва разказа си; едвам сега той забелязва колко много е заинтересувал и увлякъл слушателите си. Й. Йовков, Разк. I, 53.
ЗАИНТЕРЕСУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Проявя силен интерес към някого или към нещо. Когато гостенинът се заинтересува за някого от ударниците, бригадирите и бригадирките започват да говорят за него с такъв възторг, че човек се чуди. Г. Караславов, ПМ, 25. Никой не се заинтересува, че сърцето му е тежко наранено и като жар пари в гърдите. Х. Русев, ПЗ, 174. Асен побърза да съобщи, че вече не смята Валентин за свой брат. Това писмо още повече озлоби старите и по-късно, когато научиха, че той е ранен, не се заинтересуваха за него. Д. Кисьов, Щ, 253.