ЗАИНТЕРЕСУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заинтересувам като прил. 1. Който изразява интерес към нещо; заинтересован. Брат му [на княза] Франц-Йосиф, млад момък, показваше заинтересувания вид на човек, който заживява един любопитен роман на авантюри, както у Фенимор Купер. С. Радев, ССБ II, 162.
2. Който очаква някаква полза, изгода от нещо или някого; заинтересован. От заинтересувана женска среда в града била пусната за мене мълвата, че неразчитащ на успех между жените в града, намерил съм друго „елдорадо“ за ловджийските си подвизи – лековерното село. Н. Попфилипов, РЛ, 67.
3. Като същ. заинтересувания(т) м., заинтересуваната ж., заинтересуваните мн. Остар. Лице, което проявява интерес към нещо или което има интерес от нещо; заинтересованият. В случай, че Българският еснафски съюз откаже или несправедливо издаде някое свидетелство, заинтересуваните могат да апелират пред Министерството на търговията и земледелието. Хр. Даалиев, ТИА, 136. Нека решим въпроса за депутатското пълнолетие на господин Крушков по начин, който да направи чест на народното представителство, а най-много на заинтересувания. Ив. Вазов, Съч. Х, 78.