ЗАИНТРИГУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Възбуждам, предизвиквам силно любопитство, интерес у някого; заинтересувам. След това отидохме у съседа и му се похвалихме каква интересна книга четем. Това веднага го заинтригува. „Дайте я тази книга насам, каза, да видя и аз какво пише в нея!“ Ем. Робов, ТШ, 49. И на него сега му се искаше да проведе някакъв много интересен и много сериозен разговор, за да я учуди, да отвлече вниманието ѝ, да я заинтригува, да я запали. Г. Караславов, Т, 20. Мене ме заинтригува чисто българското му име, както ми се показа. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 27. заинтригувам се страд.
ЗАИНТРИГУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Проявявам любопитство, интерес към някого или нещо. Най-сетне на свой ред и аз трябваше да го запитам защо е задържан. – Мал шанс! – каза той с такъв артистичен тембър, че аз не на шега се заинтригувах от неговата история. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 177. Зевс се заженил, та устроил угощение на всички животни. Единствена костенурката не се явила. Зевс се заинтригувал за причината и на следния ден я запитал защо тя единствена не е дошла на обеда. ЖД, 1968, кн. 3, 19.