ЗАИСКРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заискря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да искря; засвятквам, заблестявам. Внезапно небето се смрачило, заискрили светкавици, езерото се развихрило. Д. Филипов, К, 10. Когато след десетина минути камъните на улица „Левски“ заискриха под копитата на един полицейски ескадрон, от Димитров нямаше нито следа. А. Каралийчев, НЧ, 59. Скоро слънцето заискри пред очите ѝ и предишното опиянение я овладя цяла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 82. Заискриха погледи, заруменяха бузи, започнаха да се размахват ръце над трапезата. В. Геновска, СГ, 439. Драгомир затвори куфара, изправи се и в очите му заискри пламъкът на дълбока и непоколебима вяра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 75.
ЗАИСКРЯ̀ВАМ СЕ несв.; заискря̀ се св., непрех. Остар. Заискрявам, заблестявам. Тук и там по изцъкленото небе замъждуква по някоя звездица; трепне плахо, изгуби се, пак се заискри. Т. Влайков, Съч. III, 13. Еленовите очи на стройната зряла жена се заискриха. А. Страшимиров, Съч. V, 160. Чашите отново се заискриха. Ив. Вазов, Съч. VI, 94.