ЗАЍФ неизм. прил. Остар. и диал. 1. Слаб, недъгав (Н. Геров, РБЯ).
2. Болнав (Н. Геров, РБЯ).
3. Несигурен, несериозен. „Бамбашка свят – оплакваше се бай Ганьо – студен свят! Па и женските им хептен заиф работа.“ (При тия думи бай Ганьо презрително изгледва посетителките.) Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44.
– От араб. през тур. zayɩf ‘слабост, отпадналост’.