ЗА̀ЙКОДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Пренебр. Човек, който обикаля из страната като комисионер на градски търговци, срещу което получава възнаграждение; зайкаджия. – Е, какъв си припрян – стана жената и почна да прибира. – Още на баира ще има десет зайкоджии да ни чакат! И той знаеше, че на последния хълм над града винаги причакваха селските коли зайкоджиите – така наричаха комисионерите на градските търговци. П. Спасов, ХлХ, 41.