ЗА̀ЙО, -то, мн. зàйовци, м. Обикн. в съчет.: Зайо Байо. В приказки, разкази и стихотворения за деца – гальовно название на заек1; зайко. Питката се скрила в гората толкова бързо, че Зайо Байо едва я видял кога профучала край него. Г. Русафов, ТВП [еа]. Всеки ден Зайо излизаше от гората, гмуркаше се в зелената царевица и започваше да гризе сладко и ненаситно крехките листа. Г. Караславов, МГ [еа].