ЗАЙЧА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който отглежда питомни зайци. Моят брат е известен зайчар в селото. Навъдил е зайци от най-различни редки породи.
2. Разг. Ловец, който убива предимно зайци. – Зайчарите може да си отидат, но яребичарите сигурно ще останат... – каза някой. Н. Попфилипов, РЛ, 59. – Аз съм ловец, а тая година заяк не съм ял, па и не съм виждал. – Има, има – каза нане Стоичко. – Голям зайчар е – каза нане Стоичко на съпругата си. Елин Пелин, Съч. IV, 224.
ЗАЙЧА̀Р2, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Разг. Ловно куче, обучено да лови зайци. Миналата вечер Бомбата се върна с два заека. Той беше си купил куче зайчар, та се хвалеше, че благодарение на това куче успял да удари зайците. Г. Караславов, Избр. съч. II, 471.
2. Диал. Орел, който напада зайци, с които се храни (Н. Геров, РБЯ).