ЗАЙЧА̀РИН, мн. зайчàри, м. Диал. Зайчар1. Тук са тоже Танас Македонеца, пощальонът бай Дончо Японеца – / върл зайчарин и политикан. Н. Марангозов, НПС, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)