ЗА̀ЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от заек1. Когато надникнахме в слога, видяхме, че в тревата се гуши едно зайче, малко като ръкавица. Ем. Станев, ЯГ, 33. Под дърветата играеха зайчета и пъргави сърнички. А. Каралийчев, ТР, 95. Често припкали те [децата] самички из гората, а горските животни не им причинявали зло; напротив, те доверчиво се приближавали: зайчето ядяло зелеви листа от ръцете им, сърната пасяла до тях. А. Разцветников, СДП (превод), 34. ● Дет. Зайче-байче. В приказки, разкази и стихотворения за деца – гальовно название на зайче. Лиса зле е болна, / Лиса я не бива, / ах, дано намерим / билки и коприва! / .. / Хайде, зайче-байче, / с нази за коприва! Й. Стубел, ЛКС [еа].
2. Малкото на заек1. В храсталака се беше сгушила една зайка с шест зайчета.
3. Детска играчка, изобразяваща заек1. Имам си играчка зайче, / дар от милото ми майче. / Гумено е то – не тича. / Като мен не се облича. Ас. Босев, СП [еа]. Вики винаги спи със своето плюшено зайче.