ЗАКАДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; закадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Започвам да кадя1; запушвам1, задимявам1, зачурявам1. Първата нощ бащата и синът преспали на открито. Призори скокнал Костадин Вранчев с възпалени очи: – Отново ще закади тук комин! Тр. Керелов, БГС, 129.

ЗАКАДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; закадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Изпълвам (обикн. помещение) с дим; опушвам, окадявам, запушвам2, задимявам2, зачурявам2.

2. Изцапвам, зацапвам нещо с дим; опушвам, окадявам. Печката много пуши, закади тавана.

3. Запалвам цигара. Седнахме близо до мандрата, закадихме цигара. СбБПГ, 63. закадявам се, закадя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)