ЗАКАКАНЍЗВАМ, -аш, несв.; закаканѝжа, -еш, мин. св. закаканѝзах, св., непрех. Разг. Започвам да каканижа1. Селото спи. Ще плесне на земята съборена керемида, ще закаканижат насън прибраните на завет гъски и проточен вой ще изпълни нощта. А. Гуляшки, МТС, 141. Подаде му го [канчето], потопорчи канчето и закаканиже: – Косьо, чичовото, капни ми малко топла водица от чайничето да направя малко попарка на котката. Чудомир, Избр. пр, 99.