ЗАКА̀ЛВАМ1, -аш, несв.; закàлям, -яш, св., прех. Диал. Окалвам. Тук разравяха неговото минало и неговия частен живот, всичко безобразно закаляно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 111. закалвам се, закалям се страд. и възвр.
ЗАКА̀ЛВАМ СЕ несв.; закàлям се св., непрех. Диал. За земя, път – ставам кален; разкалвам се. При села, разположени на скалисти терени, които не се закалват, за второстепенните жилищни улици не трябва да се предвиждат специални настилки. Т. Горанов и др., ПА, 382.
ЗАКА̀ЛВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); закòля, -иш, мин. св. заклàх и закòлих, св., прех. Заколвам; закалям2, заколям. Явиха се хайдути да крадат децата на богатите българи и да ги влекат в горите за богат откуп, които често и като вземеха откупа, пак ги закалваха. Ц. Гинчев, ГК, 315. Това беше снажен здравеняк с изпъкнали очи и хайдушки мустаци, при това надарен с такава необикновена сила, че сам хващаше бивола за рогата, заваляше го, извиваше шията му и го закалваше като яре. Й. Йовков, ПК, 9. закалвам се, заколя се страд. и възвр.