ЗАКА̀ЛВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от закалвам1 и от закалвам се. Посаждането на такива [формирани дървета] има значение и в хигиеническо отношение: покритите с дървета стени са запазени от закалване и разрушаване. Гр, 1906, бр. 8, 118.
ЗАКА̀ЛВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от закалвам2 и от закалвам се; заколване, закаляне, заколяне. Такива свидетелства се издават само на името на стопаните – и то, когато ще откарват животни за продаване или закалване до най-близкия пазар или кланица. ВОВ, 1930, бр. 11, 2.