ЗАКАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някой да стане физически здрав, издръжлив; калявам. Физическият труд при всички [дълголетници] е бил пряко и постоянно свързан с природната среда. Тя ги е закалявала и дарявала със слънце. ПЗ, 1981, кн. 10, 11. Кога да почнем със закаляването и как да закаляваме детето в различните възрасти, ето въпроса, който ше разгледаме накратко. Просв., 1903, кн.1, 39. Студеният душ закалява тялото.
2. Прен. Обикн. в съчет. със същ. чувства, воля, характер, дух и под. Приучвам, привиквам някого да бъде душевно, нравствено издръжлив, да преодолява трудности, да понася лишения, изпитания; калявам, изпичам. Нещастието повече закаляваше неговия дух. М. Кремен, Б, 167. Започнах усилени тренировки за предстоящите състезания; така започнах да закалявам своята воля. Пл, 2013, бр. 3, 249. Колкото по-силна е една страст, толкоз по-упорито трябва да се борим с нея. Така човек закалява волята и духа си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 127.
3. Техн. Придавам твърдост, якост на метал, стъкло и под. чрез силно нагряване, последвано от бързо охлаждане; калявам. Тико мина край огнищата, за да закали леко всяко едно от железата. Дървените корита задимяха, желязото възвря водата, стана на синкави ивици. Й. Радичков, СР, 135. Ковачът закали и източи секирите. М. Марчевски, П, 33. Тия, които оставаха в хижите, също не стояха със скръстени ръце. Те дялаха стрели и закаляваха остриетата им на слаб огън, като ги мокреха непрестанно с вода. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 150. закалявам се, закаля се страд.
ЗАКАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; закаля̀ се св., непрех. 1. Ставам физически устойчив, издръжлив на студ, болести, ходене и др.; калявам се. Минаваха дни, минаваха седмици, а Тошка си шеташе, работеше си и нищо не ѝ ставаше. Като че без джубето още повече се закали, та и хрема не я хващаше вече. Г. Караславов, Тат., 210. Весело е в летните пионерски лагери! Хиляди, хиляди пионери почиват и се закаляват сред хубавата природа, под животворните лъчи на слънцето и под хладните сенки на родните балкани. М. Марчевски, МП, 205. Съветваше ни да се закаляваме, като ходим лете боси из къщи, по двора или в градината. СбЦГМГ, 54. По възможност повече от занятията да се провеждат на открито, с което децата не само ще повишават хемоглобина в кръвта, но ще укрепнат, ще се развият и ще се закалят. Ем. Жечев, Б, 218.
2. Прен. Ставам душевно, нравствено издръжлив, устойчив на трудности, лишения, изпитания; калявам се. Тъй или иначе нашият час ще дойде. И ще стане така, че един ден може и да сме благодарни на гърчулята. Защото в борбата с тях се закаляваме – също както челикът, когато минава през огъня. Ц. Родев, Б [еа]. Новобранците постепенно се закалиха в тежкия войнишки живот.
3. Техн. За метал, стъкло и под. – придобивам твърдост, якост чрез силно нагряване, последвано от бързо охлаждане; калявам се. „Тия големите не мога да ги закалявам вкъщи, защото той [мечът] по принцип се закалява при 1050 градуса.“ А. Гоев, НЗ VII [еа]. Леярят обработва стоманата, докато тя не се закали достатъчно.