ЗАКА̀ЛЯМ1. Вж. закалвам1.
ЗАКА̀ЛЯМ2, -яш, несв. (диал.); закòля, -иш, мин. св. заклàх и закòлих, св., прех. Заколвам; закалвам2, заколям. И дедо поп го [ярето] закаля, па защо да го не заколи, като му дал господ и кози, и деца, и свинчета, и крави, и снахи... М. Георгиев, Избр. разк., 183. – Ами че ти клал ли си челяк, че да видиш как са коли? – Не съм клал – му казал челякът. – И аз не съм закалял досега челяк. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 201. закалям се, заколя се страд. и възвр. Станало е понекъде постоянен обичай, гдето в основанието на новото здание се закаля и зазижда ягне или петел. Е. Каранов, РБ, 153.