ЗАКА̀ЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от закалям2 и от закалям се; заколване, закалване2, заколяне. Но нямаше да му тежи на съвестта никое убийство освен закалянето на седем кокошки и един вол. Ив. Вазов, Съч. VII, 44. Добря ми дошел, драгинко, / да пораздумаш ненча си, / че сме са снощи карали, / карали на закаляне. Нар. пес., СбВСт, 449.