ЗАКА̀НВАМ, -аш, несв.; закàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да каня някого. – Мамо, я земи да си похапнеш. – Хайде, мале, хайде – закани я и по-младата, Ненка. – Я земи, че се насърбай ху-у-баво. Й. Йовков, ВАХ, 183. Овчарите не го оставиха веднага да си замине. Радостни, че напълниха кесиите си със злато, заканиха го на гости. К. Петканов, ЗлЗ, 204. Па спусне се и стопанката на двора и ги закани: – Дръпнете дюшека, ай тука до шадравана да седнем. П. Тодоров, И I, 19.