ЗАКА̀РВАМ1, -аш, несв.; закàрам, -аш, св., прех. Започвам да карам; подкарвам. От Комарица нататък мене ме застигна един селянин на конче. Той го препускаше на Клюсканица, когато се уравни с мене, той закара тихо. Ив. Вазов, БП, 110. Когато се заловиха за работа, той зе мотиката на Тинка и закара браздата ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 257. Закарал беше седма година и го пратиха в училище. Ст. Младенов, БТР I, 721. закарвам се, закарам се страд.
ЗАКА̀РВАМ2, -аш, несв.; закàрам, -аш, св., прех. 1. Завеждам животно или стадо някъде, като направлявам, насочвам движението му; откарвам. Ако той е со стадо по гората, нему се прищява да закара овцете на пладнина нейде в суходол без вода. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 53. На пладне закарах да поя кравите чак на Осъм. В. Нешков, Н, 11. Закарал Иван, закарал / сивичко стадо голямо, / .. / на нази виша бърчине. Нар. пес., СбНУ VIII, 36.
2. Карам, правя да се движи до определено място някакво превозно средство, като го управлявам; откарвам. – Вие почакайте малко встрани. Ей там, на сянката, закарайте колите. П. Спасов, ХлХ, 89. Един си е намерил карта за почивна станция, друг вече си закара каравана да пази място. Диал., 1990, бр. 28, 14. Закарай количката до оградата. Δ Закарах колата в сервиз.
3. Придвижвам някого или нещо от едно място на друго с превозно средство; откарвам. Силно смутен и объркан, той се качи на болничния файтон и каза на файтонджията къде да го закара. Д. Ангелов, ЖС, 284. Делиорманецът файтонджия обеща да го закара невредим до границата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 105. По улицата минаваха коне, натоварени с дърва. На другия ден те щяха да закарат дървата за продан в града. Д. Димов, Т, 159. // За превозно средство – докарвам някого или нещо някъде; откарвам. Подир това се нареждат един след друг, за да чакат в една ближна постройка влака, който ще ги приеме и закара в София. Ив. Вазов, Съч. ХII, 102-103.
4. Принудително отвеждам някого някъде; откарвам. Вземат ме нощеска от къщи, току-що се върнах от вас и ме закарват на конака. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 56. – Илия! Славе! – извика Галчев към войниците. – Изведете тоя настрана. После ще го закарате на поста. Й. Йовков, ЧКГ, 137. Закаран под стража в Букурещ, той [Мамарчев] бил предаден на военен съд. Н. Ферманджиев, РХ, 18. Стоян се през кон пресегна, / та му ръцете пристегна / и го във съд закара, / съди го Стоян, осъди / заради нищо никакво. Нар. пес., СбВСтТ, 961.
5. Разг. За път, улица, пътека, следи и др. – водя някого или нещо към определено място; откарвам. Пътят тъмен криволичи / все по Жълтата река. / Хао Ли задъхан мисли; / ако тича все така, / тоя път ще го закара / чак до родния му край. Ив. Радоев, КХЛ, 22. Като тръгнете по тая улица, тя ще ви закара точно на гарата.
6. Прен. Разг. Карам нещо да дойде до известен резултат или състояние; докарвам, довеждам. – Сегиз-тогиз разбирам, но ти както я подкара от някой ден – кой знай до где ще я закараш! Ив. Кирилов, Ж, 101. Ние разговаряхме снощи с доктора в кръчмата, когато дойде при нас поручик А. от тая съща дружина, запасен офицер. Той приближи глава до нашите и мрачно продължи: – Де ще ни закара това? К. Константинов, ПНП, 27-28. закарвам се, закарам се страд. от закарвам в 1-4 знач. – Всички волове и крави, всички коне и овцете ще се закарат на пазаря в града. Й. Йовков, АМГ, 217. – Измекеринът и измекерките трябва да са закарат на конака и да са помъчат. Л. Каравелов, Съч. VII, 39.
◊ Пет закарва, три докарва. Диал. Ирон. За човек, който не умее да печели, който е неспособен за търговска работа. Ние мислиме, че когато един търговец „пет закарва, а три докарва“, то той няма намерение да ходи на хаджилък. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 112. Майстория кози пасе: пет закарва, три докарва. Ч, 1872, бр. 13, 694.