ЗАКАЧА̀ЛКА ж. 1. Приспособление от дърво, метал и др., с куки, обикн. прикрепено на стена, което служи за закачване на дрехи или други предмети; окачалка. Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка. А. Наковски, МПП, 45. Неда се задуши от горещина и неловкост, мълчаливо свали палтото си, закачи го сама на стенната закачалка зад вратата. Х. Русев, ПЗ, 107. На закачалката в ъгъла висят две тъмносиви палта. Г. Джагаров, П, 15. Стояща закачалка. // Кука на такова приспособление. – Аз мисля да заковем летви. А върху летвите ще заковем пирони. Това ще бъдат закачалките. А. Гуляшки, МТС, 310.
2. Приспособление от дърво, метал и др. с кука, върху което се поставя дреха, за да се закачи някъде. Виктор Ефимович окачи грижливо костюма му на закачалката и го постави в гардероба. Д. Димов, Т, 329. Вретена, закачалки, ошав и жълта троянска ракия бяха неизменната стока, която стотици скърцащи коли разнасяха до неотдавна из полските села. Й. Радичков и др., ГСП, 91. Дрехите ми се износват от стоене по закачалките в гардероба. Омаляват ми. М. Станкова, НСУ, 7. Гардеробна закачалка. Дървена закачалка.
3. Гайка, пришита към дреха, за да се закачва; окачалка. А палтото си метна на гръб, като го придържаше за закачалката. Ем. Манов, ДР, 126. Закачалката на палтото ми се скъса.
4. Разш. Приспособление (кука, примка и др.) за закачване. Той извади от джоба на жилетката си черна предпазка за очила, разтвори я и ми посочи очилата: златни, със закачалка зад ушите. Г. Райчев, Избр. съч. II, 227.
5. Диал. Въдица (в 3 знач.); закачка.