ЗАКА̀ЧАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от закачам1 и от закачам се; закачване.
ЗАКА̀ЧАНЕ2 ср. Отгл. същ. от закачам2 и от закачам се. От играта момчетата преминаха към закачане и най-после захванаха да се бият със сняг. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 2, 14. Който от глупаво закачане или от гняв и от злоба производи болезн другому, той пак с болезн да ся наказва. С. Радулов, НД, 63.